Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е последната от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден, защото събота е отредена за ден на покойниците.
Архангеловата задушницата е "Велика задушница", защото напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "Мъжка задушница".
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На този ден се ходи на църква и гробища, палят се свещи за починалите, раздават се хляб, червено вино и жито. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница, така както при другите Задушници, се правят общи трапези. Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк по обичай се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито , питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни. На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
