На Задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян, полагаме цвета и палим свещ, символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
На Архангелова задушница не бива да се работи и жените не бива да захващат домакинска работа. Поверието гласи, че ако работим на този ден, може да разгневим душите на починалите.
На този ден се раздава храна на познати, а може и на непознати, и се ходи на гробища и църква. Според поверието всеки трябва да даде от това, което има, като задължително да присъства варено жито символ на Христовото възкресение, хляб и червено вино – символизиращи тялото и кръвта на Спасителя и неговата саможертва. Когато раздавате от храната, казвате „Вземете за Бог да прости“ и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само с „Бог да прости!“.
Обичаят е, ако сте отишли на гробища, да раздадете подавка на всички, които са дошли на гроба или са наблизо, на съседни гробове. Дори да са непознати, можете да им дадете подавка, за да почетете взаимно починалите си близки. Винаги се казва „Бог да прости!“.
Макар много хора да оставят храна на гроба на Задушница, според повечето обичаи това не е редно. На Задушница не бива да се оставя подавка на гроба, тъй като тя не е за мъртвия, а за живите, които почитат паметта му.
Друго народно поверие гласи, че ако по време на обяд или вечеря на Задушница около масата се появи пеперудка или мушица, това е душата на мъртвия, която се появява за малко при близките си.
В някои райони на този ден е прието да се оставя празно място на масата, за да има къде да „седне“ покойникът, когато навести близките си.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали, както и на загиналите български войни.
