След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му.
В народните вярвания Св. Димитър е покровител на студовете. Едно от най-известните народни поверия гласи: „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Народният календар на българите определял два сезона - от Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден. Това била границата между годишните сезони, които имали селскостопански характер.
Друго предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги заръчал на брат си, ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял.
Минало време и Димитър видял от една стряха кръв да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
Затова най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
Вярвало се, че ако на Димитровден времето е ясно и топло, зимата ще бъде мека и къса. Ако обаче денят е студен и мрачен, с вятър или дъжд, това предвещава сурова и дълга зима.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" (от "сгляда, сгледа" – избор на мома), пред ергените и техните родители.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.
Едно от поверията гласи, че ако луната е пълна на Димитровден, то и годината ще е пълна, плодородна, ще има берекет и добра реколта. В някои райони в по-стари времена овчарите хвърляли в кошарите по една тояга. Ако на следващата сутрин овцете лежали на нея, считало се, че зимата ще е дълга и студена.
По стар обичай се смята, че на този ден жените не работят, не се занимават с домакинска работа, не се шие и плете, за да не се предизвика лош късмет.
На Димитровден празнуват дюлгерите и всички строители. След този ден идва времето на сватбите и празниците.
