В съботата преди Петдесетница църквата извършва заупокойна панихида за душите на умрелите. Този ден народът нарича Черешова задушница, но също така Спасовденска задушница, Русалско или Спасовско одуше. В църквата християните измолват прошка за душите на техните починали близки.
Православната църква извършва на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност.
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост", четем в Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница.
Според народните вярвания, на Великден, Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си, а на Спасовден отново ги прибирал. В някои места до този ден не се ядат череши, чак когато празникът отмине, това вече е възможно.
Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца. (На места това се случва още на Спасовден) и в подавката има череши , освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст или начертан с нещо остро.
Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат, хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат, за да не я смутят.
Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка.
Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.
По стар обичай жените ходят на гробища още призори или вечерта преди съботата. Почистват се гробовете, „преливат” се с вода и вино, палят се свещи… Подобно на Спасовден се оставят орехови листа по гробовете. Орехът има посредническа роля. Той свързва земния и небесния свят. Приготвят се обредни хлябове, баници, варено жито, които се раздават за „Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. Раздават се и череши - откъдето идва името на тази панихида.
На следващия ден е Петдесетница - петдесетият ден от Великден, когато църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.
