В българския народен календар се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празникът започва в първите часове на 25 декември.Той е своеобразно продължение на БЪДНИ ВЕЧЕР – на него християните честват раждането на Сина Божий, спасителя Иисус Христос.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата «календе»). Древните народи са чествали 25 декември, като празник на «непобедимия слънчев бог». До IV в в православния календар няма празник, посветен на рождеството на Христос.
Първоначално Коледа е езически празник, който като преминава през древния Вавилон и римската «сатурналия», навлиза сред католицизма. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово е в Рим през 336 г.сл. Хр., когато Христос бива обявен за lux mundi – истинското слънце, озарило и спасило света от мрака. Спасителят идва на земята, за да освети хората и тяхното царство, като донася частица от светостта на небесния мир – красивото отрупано с плод Райско дърво, символ на което днес е украсената коледната елха.
Според народната традиция Коледа съдържа много обреди и магически ритуали, свързани с осигуряване на семейното благополучие. Като продължение на Бъдни вечер, празникът започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват млади неженени мъже, т.нар. коледари, само водачът им, наричан станеник е семеен.
Събират се още на Игнажден, когато започват подготовката си, разучавайки коледарски песни и благословии. В традиционно празнично облекло коледарите обикалят домовете от полунощ до сутринта и пеят песни за благоденствието на дома и членовете на семейството. Навсякъде ги очакват с радост и ги даряват с коледни кравайчета, пари, плодове и др.
Коледа се празнува три дни. На първия ден – Рождество Христово,всички ходят на църква за тържествената празнична литургия, след което се събират на традиционното общоселско хоро. Днес празникът е време за посрещане и ходене на гости – на Рождество Христово имен ден празнуват всички с името Христо, Радослав, Румен, Божидар и техните производни.
Вторият ден на Коледа – 26 декември е християнският празник Събор на Пресвета Богородица, когато се възхвалява божията майка. На този ден се чества и паметта на Св. Йосиф, затова на 26 декември имен ден празнуват всички с това име.
На 27 декември – третият ден на Коледа е празникът на Св. Първомъченик и архидякон Стефан или Стефановден. Това е последният празник в годишния календар, когато празнуват всички с името Стефан, Стоян, Станимир, Стоил, Станка, Таня, Венцислав.
От Коледа до Богоявление според народното поверие започват 12 дни, наречени Мръсни. Този период се смята като зло време, през което действат дяволите, демоните, лошите и нечисти сили, които вредят на хората, затова се спазват много забрани: не се ходи навън през нощта, не се работят женски работи, не е добре да се зачева, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди, не се вдигат сватби, не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Според народното поверие коледарите с коледните си песни и благопожелания гонят злите и нечисти сили от дома.
Народната традиция повелява да се спазват и други коледни обичаи за здраве и берекет: сутрин в къщата най-напред да влезе момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски; за здраве и късмет на всички в семейството се прекадява цялата къща. Вярва се , че коледната украса пази дома от природните сили.
Ако на 25 декември е слънчево и топло, това не е добър знак за стопанството. Ако пък вали сняг, годината ще е плодородна е ще се роят пчели.
Поверието гласи, че ако ти писне ухото на Коледа, е знак, че ангел небесен е минал покрай теб, и каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.
На Коледа свършват 40-дневните пости и започва да се блажи. Не случайно прасето се коли непосредствено преди празника и се приготвят разнообразни коледни ястия от прясно свинско месо, кървавица, също празнични погачи и др.
