Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.
С утвърждаването на празника, православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича Ден осмий. Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като чиноначалник и воевода на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала.
Според народното вярване, свети Рангел е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите и се изобразява като ангел. В традиционните народни представи св. Архангел държи в едната си ръка златна ябълка, а в другата нож. С ябълката той примамва умиращите хора, а с ножа вади душите им.Затова народът го нарича душевадник. Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат Свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна.
По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове.
Свети Михаил представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазители на човешкия род и всеки човек получава с рождението си по един ангел пазител.
Жените приготвят обреден хляб "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: "Колкото зърна, толкова купи и здраве!"
На този ден жените не работят никаква домашна работа не предат и шият, не плетат и тъкат, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите. Ако някоя жена работи през този ден, съседките й казват, че Куцалан ще я удари с патерицата си.
Народната вяра представя светеца като справедлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха - да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредната пита.
На този ден своят професионалния празник отбелязва българската полиция. За първи път той е отбелязан на 21 ноември 1924
г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на
празника на този ден е прекъсната през 1944 г. и възобновена отново през
1994 г.
