Архангеловден е и вторият по значение есенен празник след Димитровден. Народната вяра приписва на Архангел Михаил различни качества и му отрежда голяма почит.
Най-разпространеното схващането е, че Архангел Михаил е един от седмината братя, между които Господ поделил света. На Архангел Михаил били поверени душите на мъртвите. Във фолклорните представи той е най-справедлив сред своите събратя. Почитат го всички, защото е еднакъв и с богати, и с бедни. А и всички си отиват рано или късно. В народните приказки Архангел Михаил примамва душата със златна ябълка, а после я изважда от тялото на умиращия със сабята си. Затова народът нарича светеца още „вадидушник” или „душевадник”. Архангелът отвежда душата „на оня свят”. А оттам, заедно със св. Петър, я отправят в райската градина или я наказват с вечни мъки.
В иконографията най-често е изобразяван с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. Светецът се изобразява и с везни в ръце, за да измерва греховете на хората.
Народните легенди свързват светеца не само със смъртта, а и с живота. В една приказка той убива чумата, защото пречела да се продължи човешкия род. Архангел Михаил бил толкова жалостив, че не можел да понася жалбите и оплакванията на осиротелите, затова Господ направил така, че той да оглушее. Макар и пратеник на Господ на земята, свети Рангел понякога нарушавал божиите заръки. Много приказки са посветени на сюжети, които разказват как той отказал да вземе душата на една болна майка с малки деца. Отказал също да отнеме душата и на единствената рожба на една майка.
