Света Анна е канонизирана късно, през 19-ти век, но в народното съзнание нейният образ има дълбоки корени. Затова на този ден се слагали да мътят кокошките, за да излюпят всички яйца. Не се предяло вълна, за да се родят всички агънца живи. Раздавало се жито за берекет, а младите жени и бременните не трябвало да вършат къщна работа, за да родят лесно.
Но св. Анна е натоварена с много повече символика. По стар стил св. Анна се пада на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Нощта срещу празника е най-дългата нощ от годината. Подобно на Еньовден, когато трае най-дългият ден заради лятното слънцестоене, и този ден е изпълнен с много мистика.
Традиции и обичаи
Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.
Поверия
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го. Плътно се затваряли помещенията на добитъка, да не „пощръклее”. Направените през нощта зли магии хващали и трябвало да се пазим от тях. Бродели вещици, врачки и демони. На някои места мъжете палели говежди тор пред вратата, да предпазят дома от магията и уроките.
Освен Игнажден, и св. Анна е ден, в който се гадае с „полазник” – първият човек, който прекрачи прага. Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър и здрав човек – такава ще е и годината.
