Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.
Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.
Това станало в 350 година. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам - във Венеция, където се намират и сега.
Света Кла́вдия Проку́ла е жената на Пилат Понтийски. В гръцката, коптската и етиопската православна църква паметта ѝ се почита на 27 октомври по Юлианския календар.
Според Евангелието на Матея, че изпратила вест на мъжа си, с която настоявала да не прави нищо на Иисус, защото на сън била пострадала много. За нейното обръщане към християнството пишат много църковни автори.
Запазените версии за живота ѝ се разминават. Според едната тя завършила мирно живота си като християнка, като проповядвала Евангелието заедно с другите Христови ученици. А според друга - Прокла пострадала мъченически за вярата си.
Блаженият отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал църквите и изпълниявал на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. Там живеел сам със зверовете. След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот.
Така живял в продължение на година и половина. После заедно с още един монах се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като през цялото време носел само една дреха и ходел бос.
Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал дори във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.
