Нещо повече, на този ден, свързан с името на един от най-тачените светци на православието, Св. Йоан Предтеча, сред славянските народи и в частност – българския, са били разпространени различни езически обичаи и ритуали, които са в пълно противоречие с някои от 10 –те Божи заповеди - „Не убивай!“, „Не кради!“, „Не пожелавай…“, „Не прелюбодействай!“ и т.н.
Ето защо, православната църква отрича и се противопоставя на тези ритуали, изпълнявани на Еньовден, които изцяло противоречали на християнския канон.
На първо място, това бил ритуалът „Зажънване на нива” – смятало се, че за да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „наченати“, започнати, да е нарушена тяхната цялост. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, защото денят бил „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярвало, че „Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали нивата“ на дръзналия да престъпи забраната. Църквата пък не одобрявала това предпазно действие, защото по принцип на никой църковен празник не се работи, тъй като се счита за обида към светеца. И за да бъде и „вълкът сит и агнето цяло“ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.
Брането на билки също било в разрез с църквата, не защото е против приготвянето и ползването на природните лекове, извличани от растенията, а защото с билки може да се лекува, но може и да се отрови човек. А отровителството е изрично забранено в 6-та Божа заповед „Не убивай!“.
Търсене и ползване на цветето „обичниче“ („обичник“) – тази рядко срещана билка била високо ценена, заради магическото ѝ свойство да предизвиква любов, а това се смятало за „дяволско познание“.
Гадаене – с Еньовден е свързан обичаят „Еньова буля“, при който малко момиченце бивало облечено като булка и пророкувало, като пеело къси стихове за щастието и женитбата на момите в селото
Ритуално изкъпване – правело се рано сутрин в росата, която по това време на годината е пълна с цветен прашец от нацъфтелите треви и билки. Тази влага се считала за особено лековита и жените излизали само по ризи за да се търкалят по росните ливади.
„Обиране на росата“ – това ритуално измокряне се правело по същия начин, само че не по поляните , а в чуждите ниви. Събраната по ризата на жената роса се изцеждала и обикновено с нея се замесвало колаче, трохите от което на другия ден се разхвърляли в собствената нива. Ритуалът се правел за привличане на плодородие, но се възприемал като завист към чуждия берекет, а знаем, че „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти…“ е 10-тата Божа заповед.
„Обхождане“ на чужда нива – ритуалът включвал „пребродване на нивата на кръст“, откъсване класовете от четирите й краища, обиране на росата с престилка. После чуждите класове се разхвърляли из своята нива, а влагата от престилката се изстисквала пак там – „да вали дъждец и да растат насажденията цяла година“.
Крадене „майката“ на нивата – това е подобен, по-усложнен ритуал, също предназначен за ограбване на чуждия труд по магически начин. Смятало се, че както в кошера има хиляди пчели-работнички, но само една царица-майка, от която зависи размножаването, на нивата също има „майка“ или както още е наричана „матица“, „китка на дядо Господ“, „Цар на нивата“ и др. Това е по-висок от останалите стрък, с двоен („чаталест“) клас и необикновено едри зърна. Когато жената „вражалица“ отивала на чуждата нива, събличала се гола и кажела тайните думи, нивата полягала и оставал да стърчи само този стрък, „защото той не можел да се превива“. Жената откъсвала „майката“ и отивала да разхвърля оронените й зърна из собствените ниви, като по този начин „довеждала“ житото им на своя земя.
Търсене на деца еньовчета – при този „обичай“ на пръв поглед става въпрос пак за крадене плодородието от чужда нива, но целта била по-скоро „намирането“ на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на чужда нива, събличала се чисто гола и изричала към небето: „Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?“ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, но обикновено иззад някой храст на синора отговарял стопанинът на нивата, който уж бил дошъл да я варди от „бродници житомамници“. А ако след 9 месеца се добивало детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Този акт бил в нарушение на 7-та Божа заповед „Не прелюбодействай
Млекомамене – правело се от бродници млекомамници, които ограбвали млякото на чуждите стада, уж „издоявйки луната“. Постигало се чрез съответните магии - остригване на малко вълна от най-млечната овца, като това разбира се, ставало най-често с предварителното съблазняване на наемния овчар, който трябвало да укроти кучетата, иначе голата „млекомамница“ нямало как да получи достъп. На някои места простонародните магьосници ползвали и оргаистични похвати – пристигали на мястото посред нощ, голи, яхнали кросно, пеейки: „Аз съм си бела бродница, // бродница, още вещица, // вещица, та магьосница, // месеца свалям в подница, // звездите свалам в лъжица…“.
Легенда за Еньовден
Имало едно време… Мнооого, много отдавна, в наистина много, твърде далечно село живеел младеж на име Еньо. Много напет, личен ерген, с жилава снага и сини като небето очи. Кръвта лудеела в жилите му, младостта напирала. Та този Еньо се влюбил в Стана. И Стана се влюбила в Еньо. Любовта и младата кръв бушували във вените, двамата млади така се привличали един към друг, че нищо не било сподобно да ги раздели. Разказват, че Еньо и Стана си мислили един за друг буквално във всеки миг от деня и нощта, а мислите им умножавали чувството, издигали го нагоре като птица с разперени крила, готова да полети неудържимо. Обаче, както става в приказките, бащата на Стана не одобрил Еньо, а друг жених от чуждо село.
Тежка бащина дума на две не става – уговорили сватба за чудо и приказ. Дошли сватовете от далечното село, ще взимат Стана да я водят при жениха. Тръгнала момата, няма как. Бащина дума не се прекършва, сватове от път не се връщат. Тръгнала, ама не било писано да стигне до жениха. Когато процесията преминавала по моста над Тунджа, Стана смъкнала булото от лицето си и се метнала в дълбоките води. Залинял Еньо. Напетата снага се прекършила, живата походка изчезнала – не Еньо, а сянката на Еньо. Легнал момъкът на легло, болен от неизлечима любовна мъка. Болестта – ясна, но лек за нея няма.
