Еньовден е един от най-магическите български празници, свързан с култа към слънцето и силата на лечебните билки. Традицията за посрещане на слънцето води началото си още от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча.
С дъхави омайни билки и еньовденски китки, девойките от мажоретния състав представиха самодивски танц и ритуала по бране на лечебни билки. Те разказаха за поверията и вярванията, свързани с Еньовден, и преданията как по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести.
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и половин билка за „болестта без име“, която познавали само най-вещите знахари.
Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. Нощта преди празника има най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила.
С възтържествуването на доброто, всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се смята за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното. Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии, а сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък.
Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника са: невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.
На този ден момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.
Друго поверие за китките гласи, че се правят толкова китки колкото е броят на членовете в семейството. Китките се оставят през нощта навън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на този, за когото са наречени.
Легенда разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.
Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала. На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:
- Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля, известен още като „Ладуване“ . Той се изпълнява на Еньовден и също е свързан с магическата сила на водата. В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава малко момиченце на 4 - 5 години, което по традиция е най-малкото дете в семейството, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите разнасят детето из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания.
Друг характерен еньовденски обичай е "Мамененето"
За Еньовден е характерно „грабенето" (краденето) и „маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Вярата в магическата сила на еньовденската роса е в основата на представата, че в нощта срещу Еньовден тръгват магьосници, бродници житомамници и обират, мамят плодородието на чуждите ниви.“ Житомамниците се събличали голи и влачели през чуждата нива престилка, като изричали заклинания, с които да откраднат плодородието.
Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата, а магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – категорична е забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието, този ден е „хаталия", „аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Ето така „самодивите” от ПГ „Алеко Константинов” разказаха за цялата магичност и мистичност на този уникален български празник.
Неочаквани, но много мили гости се оказаха бъдещите първокласници от лятното училище на СУ „Иван Вазов”, които с интерес слушаха разказите на големите какички.
По традиция „алековци” бяха приготвили на еньовденския огън ароматен билков чай и подариха на всички присъстващи свитъци с еньовденски наричания и традиционни рецепти за трапезата.
