• Регион / Мездра • 1194 • 0

В Зверино пресъздадоха народни обичаи за Еньовден

„Рано е мома станала, рано преди изгрев слънце, на този ден – Еньовден. Дълга си коса сресала, буйна плитка е оплела, бело си лице измила, росна си трева нагази, да бере билки лековни, лековни още омайни…“

По повод Еньовден – денят на лятното слънцестоене и най-жизнерадостния летен празник доброволци от Българския младежки червен кръст при СУ „Св. Климент Охридски” и Пенсионерския клуб „Златица” в мездренското село Зверино направиха възстановка на обичаи, характерни за Еньовден. Пременени в народни носии, младите червенокръстци с ръководител Петя Илиева и гиздавите баби с председател Лиляна Иванова се събраха по изгрев слънце, за да берат билки. Според народните вярвания билките, събрани на този ден, са най-лековити.

Цветослава Тодорова
от

„Тази традиция при нас се спазва от много години. Предали са ни я нашите баби и прабаби. Най-лековитата билка за жените е жълтият кантарион, белият равнец, те ни лекуват от много различни болести“, споделя Лиляна Иванова.

Според вярванията, в полунощ срещу Еньовден "небето се отваря"; звездите "слизат на земята", омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила.

С Еньовден свързани много вярвания за лечебната сила на слънцето, водата и растенията, затова и се чества като празник на билкарите. Най-събираните билки на този ден са еньовче, жълт кантарион, иглика и маточина.

От тях се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са членовете на семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата.