В слънчевия празничен ден вечната река Искър бавно и величествено носеше спокойните си води под надвисналите клони на събуждащите се от зимен сън върби, свели раззеленените си клони като в поклон пред духа на балканджиите и тихия ромон на реката, пазеща страшни тайни за зловещи времена, спомени за величави битки и приказки за непокорния и бунтовен български дух.

А къде по-силно, по-истински може да се усети този наш дух български, за който всички говорят, ако не тук, в сърцето на стария Балкан, в най-будното село в община Мездра – Зверино и коравите като кремъка на Балкана планинци от Игнатица и Оселна и в потомците на Вазовия герой дядо Йоцо! Всички те, като едно сърце, дават отговор на извечния въпрос - де е българското?!

То е тук, в сърцата на балканджиите от Исъкрското дефиле, пазещи и носещи в сърцата заветите на предците ни, съхранили своя непокорен дух, закърмен и предаван от род в род и от поколение на поколение. Буден и непресъхващ като водите на Искъра, твърд и непокорен като скалите на пролома.

Честването на празника в Зверино започна в 9:30 часа с тържествена литургия в местния храм "Свети Димитър”, приютил под купола си множество деца и възрастни в народни носии и четнически униформи, и отслужена от енорийския свещеник отец Антон Петков.

Тържественото литийно шествие, предвождано от иконите на Свети Димитър, Богородица и Спасителя, хоругви и Райна княгиня, яхнала дорест кон, гордо развяваща знамето с извезаните страшни и безсмъртни думи „Свобода или смърт“, се отправи към площада в центъра на селото. за да се срещнат с другите два лъча – от близките села Игнатица и Оселна.

Истински възторг предизвика появата на Райна княгиня, в образа на 10-годишната Данита Павлова, възпитаничка на музикалния педагог Тони Яшова от ВГ "Little Wings", която развя знамето със заветните думи „Свобода или смърт“ и поведе шествието към площада.

В същото време откъм Игнатица пристигна вторият лъч на празничното шествие, а от другата страна, откъм Оселна, на буен жребец се появи и втората Райна княгиня, която предвождаше шествието от Оселна, с развято знаме в ръка.

Празничното честване в сърцето на Стара планиня започна с химна на България и издигането на националното знаме от войводата Борислав Радославов. Звуците на „Горда Стара планина“ се понесоха над притихналото множеството и стотиците знамена.

Възпитаниците на Средно училище „Св. Климент Охридски“, пременени в национални носии поднесоха вълнуващи изпълнения на творби от Христо Ботев и Иван Вазов, посветени на 3-ти март. Вазовото стихотворение „От Батак съм, чичо!“, изпълнено от Мирела Николова, върна историята в най-жестоките и най-драматични мигове от съдбата на народа ни.

Вдъхновеното изпълнение на Ботевите стихове „Към брата си“ и реквиема „Обесването на Васил Левски“ от Станислав Стилянов и Цветелина Ценова, предизвикаха аплодисментите на публиката. А песента за Райна Попгеоргиева, изпълнена от талантливата малка певица, Славеят на дефилето - Данита Павлова, взриви множеството с аплаузи и скандирания „Браво“!

Запомняща ще остане разказаната трагична история за „печената църква“, в селото, непощадено от зверствата на поробителя, но оцеляло и пребъднало и до днес. Заветните думи на дядо Петко, един от малцината оцелели от изгорената църква, завещал на живите да съградят ново село на ново място, но да го нарекат Зверино, за да се помни и знае за зверствата на тираните.

Кулминацията на честването на националния празник бе "Пробуждането с хоро". Под звуците на северняшкото буйно хоро, млади и стари, мало и голямо се хванаха ръка за ръка, преляха душите си в едно и извиха безкрайното българско хоро. Десетки знаме се развяха, а огнените ритми на северняшкото, полека –лека се укротиха и се преляха в тежкото и бавно родопско хоро, сякаш да събере под едно небе – небето на България, магията на Родопа с величието на непристъпните зъбери на Стара планина в едно и да покаже, че тук е българското.

Площадът се превърна в едно голямо туптящо сърце, събрало в себе си над 500 сърца, пулсиращи в един ритъм, в един дъх, в едно име – България. Празникът на възродения български дух завърши с вечното като любовта към Родината "Дунавско хоро" на Дико Илиев и с възгласи: "Българи, юнаци!”

Гости на празника в сърцето на Стара планина бяха народният представител Красен Кръстев, председателят на Общинския съвет в Мездра – Яна Нинова, общински съветници, приятели и радетели на българщината.

На многая лета, България!