Ана много тъгувала, а близките й странели от нея и я отбягвали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, където по това време се намирала скинията, за да принесе жертва на Бог. Ана молила Господ да я дари със син и обещала, че ако той й окаже тая милост тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог изпълнил нейната молба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи “измолен от Бога”.
След няколко години станало ясно, че има дарба да пророкува. Докато растял, той поучавал израилтяните и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и изпълнявал напътствията му. Затова според желанието на всички го избрали за съдия и началник.С помощта на Самуил израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимийско робство. Управлявал мъдро и справедливо. Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил за съдии. Но те не следвали примера му, били алчни и несправедливи.
Недоволни от тях, старейшините дошли да молят Самуил да им избере цар. Бог се оскърбил от желанието им, но посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно. Саул бил храбър и великодушен и затова всички го обикнали. И след избирането на цар Самуил останал при народа да го наставлява. Но Саул престанал да се вслушва в неговите съвети, станал горд и самонадеян.
Затова Бог избрал нов цар и го посочил на Самуил. Пророкът отишъл в къщата на Йесей и помазал най-малкия му син Давид. Самуил умрял в дълбока старост.
Светите 37 Филипополски, били избити през 304 г. в античния Филипопол по време на гоненията, предприети от римския император Диоклетиан (284-305). Техните имена са известни – 29 от тях са от Филипопол, а 8 – от източнотракийския град Виза.
Това показва, че в голямата си част те са били от местното тракийско население. На мястото на мъченическата гибел на филипополските светци бил изграден мартириум – малък храм-гробница, а по-късно била издигната раннохристиянската базилика „Св. Константин и Елена”.
