От цялата се душа и с всички мисли Лукилиан се предал на християнското учение. Изпълнил се с пламенна любов към Господа и без страх проповядвал на елини и юдеи за възкръсналия Христос. Това било в град Никодимия, когато езичниците жестоко гонели християните.
Лукилиан бил обвинен пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на държавата и развращава народа. Жестоко изтезавали стареца и след това го затворили в тъмница. По същото време там били затворени четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, обвинени, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан. Всички заедно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенна молитва, като се готвели за свещено мъченичество.
След известно време те били изправени на съд и тук проявили непоколебимост в християнските си убеждения и твърдост във вярата. Те били предадени на нови изтезания, но Господ по чудесен начин показал Своята сила и благодат. По-късно четиримата момци били изпратени във Византион, където били осъдени на смърт и убити с меч, а светият старец Лукилиан бил разпнат на кръст.
Към лика на тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на служба на бедните и страдащите, извършвала милосърдни дела, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани. По такъв начин тя служила и на св. Лукилиан и другарите му, присъствала при техните страдания и молела Бога да подкрепи Своите служители. Тя отишла с тях във Византион и след мъченическата им смърт погребала телата им. По-късно света Павла се върнала в Никодимия, където продължавала да служи на Господа с милосърдни дела в лицето на по-малките Негови братя.
Скоро езическите власти узнали за нейната дейност в духа на християнското учение и управителят я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията благодат поддържала несломим духа на девойката при нейните страдания. Най-после тя била отправена във Византион, където била посечена с меч.
