Когато Неаний изповядал публично, че е приел Христовата вяра, бил подложен на тежки мъчения и бил хвърлен в тъмница. Тук местният епископ Леонтий го покръстил и той приел името Прокопий (преуспяващ). След още мъчения и задържане в тъмница, Прокопий бил осъден на смърт, защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към езическите римски култове. През 303 година Прокопий бил обезглавен в главния град на провинция Кападокия – Кесария (дн. Кайсери, Турция).
В българската народна традиция денят на св. великомъченик Прокопий се почита от пчеларите- затова празникът се нарича още Прокопи пчелар. Според народните вярвания, на 8-и юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да заварят пчелите в кошерите. Жените задължително замесвали два обредни хлябове– „боговица“ и „светец“, прекадявали гипред кошерите , намазвали го с мед и го раздавали на съседи и познати за здраве и берекет и, разбира се, за добър мед.
Кошерите се „подрязват“ - от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел или паяк, с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.
От същия осветен мед запазват за питките, които месят на свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка. В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, най-често овен – „за да не измират пчелите“.
На този празник са спазвани и забрани, които се определят от сезонния му характер – селяните не работят на полето или в градините, за да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засушаване. Вярва се, че който наруши тази забрана „ няма да прокопса“.
Респективно празникът на великомъченик Прокопий се чества „за да прокопса човек“, т.е. да има успех, да му върви работата добре, да е преуспяващ, каквото е гръцкото значение на името на светеца. В някои ловешки села избягват на този ден да започват нова работа или да тръгват на път.На места в Странджа има традиция на свети Прокопий за първи път да се ядат дини.
