
По-късно Атанасий отишъл в Цариград. Там се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра свети Атанасий Атонски.
Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име. Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.
В народни календар на 5 юли се отбелязва Летен Атанасовден, който обичайно се свързва с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия. Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка.
Обичаят се нарича кокоша църква. В Средните Родопи правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В западните краища Св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.
На днешния ден почитаме и паметта на преп. Сергий Радонежки, чудотворец.