Девойката Марина била дъщеря на езическия жрец от град Антиохия Писидийска, основан от Александър Македонски. Тя живяла през III век. Останала още малка без майка, баща й я възпитавал в идолопоклонничество. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.
От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула името на Иисус Христос и сърцето й се изпълнило с любов към него. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
За нещастие, още в 16-та си година Света Марина среща управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Девойката не скрила от него, че е християнка, и заявила, че нейният единствен жених е Христос. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд и управителят отново се опитал да я придума да се откаже от вярата си, но получил същия категоричен отказ.Разгневен от упорството й, управителят заповядал да бият и измъчват Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмница. Там тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак.Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна.
Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тогава управителят решил да удави мъченицата. Той заповядал да донесат огромна каца с вода и в нея да хвърлят здраво вързаната девойка. Макар и потънала във водата, Марина продължила да се моли. Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Безсилен и гневен, най-после управителят я осъдил на смърт.
Казват, че Света Марина посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, които са особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли.
Тъй като празникът на Света Марина се чества в разгара на лятото, тя се смята за покровителка не само на здравето, но и за пазителка от змии.
Източник: .pravoslavieto.com
