Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
Подготовката и началните етапи на въстанието са извършени с подкрепата на Сърбия, която има принципното съгласие на Австрийската империя да присъедини обхванатите от него области, но след началото на бунта под австрийски натиск сърбите оттеглят своята поддръжка.
Бунтовниците издигат искания за реформи, прилагане на Тамзамата, административна автономия и самоуправление на българите. За неуспеха на въстанието допринася съществено политиката на Сръбското княжество, което сътрудничи активно на османската власт в борбата срещу самостоятелните опити на българите за освобождение.
След потушаването на Унгарската революция, над хиляда полски, унгарски, италиански и германски революционери пристигат във Видин на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на ново въстание в този край.
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско и Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезовете (кметовете) в Раковишкия манастир.
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
Забавеното провеждане на поземлената реформа от местната администрация предизвиква трайно недоволство на българското население в региона. То става причина за последното значително преселване на българи в Украйна през 1861 година. Тогава руското консулство във Видин започва активна кампания, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите.
Изселването засяга десетки селища и около 11
хиляди души от Северозападна България са транспортирани с кораби по река Дунав.
Преселниците трябва да бъдат настанени в татарски села в Таврия и Крим, но руската администрация е
напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на
1861 – 1862 година.
Източник: bulgarianhistory.org
