Двамата солунски братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Първи данни за празнуването на Кирил и Методий на 11 май има в „Христоматия славянского язъка“ от 1852г. на Неофит Рилски. През 1857г. Денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година „Цариградски вестник“ съобщава, че в Пловдив и други български градове започнали да честват братята Кирил и Методий като училищен празник, вместо Три светии.
От 1863г. 11 май се установява като църковен празник на Св. св. Кирил и Методий, а след Освобождението става и общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда и идеята за химн, текста за който е написан чак през 1892г. от Стоян Михайловски – „Върви народе възродени…“. Панайот Пипков написва музиката за него през 1902г. и песента се превръща в български училищен химн.
От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. През 1969 г. църковният от светският календар изкуствено се разделят и днес вече имаме два празника, посветени на първоучителите - църковен -11 май, и светски – на 24 май.
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
