За първи път Денят на народните будители е честван през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на Цар Борис III той е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. празникът е забранен от комунистическия режим. Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Паметта е сила, паметта е мъдрост, паметта е шанс за оцеляване, написахме преди 17 години. Народите, загърбили миналото си, зачеркват настоящето и унищожават нероденото бъдеще. Не са много нациите, които в специален ден почитат паметта и делото на предците си, нарекли ги Народни будители. Вече повече от век, в първия ден на ноември, България обръща поглед назад, към тези които дръзновено и себеотрицателно прокараха мостовете, по които се движим и днес.
Възрожденското дръзновение отдавна е напуснало нашето ежедневие и може да се усети единствено в старите песни, в книгите - ако ги четем, търсейки истината и посланията им, в думите на някои наши съвременници, запазили автентичната мъдрост на миналото. Сега ни занимават хиляди нови неща, изхабяваме енергията си в преодоляването на банални проблеми и подхранването на илюзорни надежди. Първите никога не свършват, а вторите са в отношение на правопропорционална аритметична прогресия - колкото повече надеждите се увеличават, толкова по-илюзорни стават.
Естествено и логично е, когато една нация е в период на сътресения, тя да има нужда от подкрепа, от символ, около който да се обедини. Историята ни познава много такива моменти. Като хубава приказка би било, ако първи ноември със своята символност ни обедини, мотивира, даде ни знак, по който да откриваме винаги верния път.
Денят на будителите присъства в нашия календар, но освен изпетите песни, положените венци и цветя пред паметниците и неприсъствените училищни дни, май че друго не се случва. Дали защото, след цяла година спане, трудно се пробуждаме за един ден. Или пък, колкото повече години ни отдалечават от времето на будителите, толкова по-трудно ни въздействат техните завети, а така и не можем да си намерим нови, съвременни будители.
Но най-вероятно е, че просто не ни се будува, а си се преструваме на заспали - даже понякога, за убедителност, похъркваме. Хубаво ни е да си кротуваме, мечтаейки си със затворени очи. Дори понякога си сбъдваме мечтите - нали в съня всичко е възможно - там няма Шенген, но има пък Европейски съюз, а политиците ни вместо да играят апаратни пиески, управляват държавата. В съня ни парите се раздават за наука и култура, а публичните личности когато грешат, наистина претърпяват катарзис, наистина публично се извиняват, наистина има последствия - но така е само в сънищата.
Източник: news.bg
