През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (дн. Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г., влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”.
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите: "Ало, ало, тук е Радио София!".
На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител радио станцията е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма "Стандарт" за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна.
На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
Строежът на сградата, в която днес се помещава БНР започва през 1938 г. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма Telefunken оборудва новото радио с най-модерни за времето си технологиии.
Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по "Радио София" прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото от 1947 г. Станцията се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт.
На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател "Сребрю Бабаков" - така се слага началото на "Радио Пловдив".
На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.
През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията "Преди всички", "Добър ден", "Неделя 150", "Хора, пътища, автомобили", "Спорт и музика", станали емблематични за Българското национално радио.
За първи път на 11 ноември 1989 г. Петко Георгиев произнася по националния ефир обръщението: "Дами и господа, добър ден!". Фраза, която взривява телефонните линии.
Името Българско национално радио започва официално да се използва през 1993 г., след приемане на решение от страна на 36-ото Народно събрание.
От 2001 г. датата 25 януари е приета за Ден на българското радио.
