Всепризнат пръв будител на нацията е на св. Паисий Хилендарски, почитан от народа като като Отец Паисий. Преди повече от два века и половина, в далечната 1762 г., Паисий написва своята книжица „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудните и мрачни за народа ни времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са личности като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други.
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. След Освобождението и интелигенция, и масовият българин осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които събудили българския дух.
За първи път Денят на будителите се чества в Пловдив през 1909 г., година след прокламирането на българската независимост. Той става официален празник 13 години по-късно, след първата национална катастрофа и Първата световна война.
Министърът от първото правителство на Александър Стамболийски Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Идеята за този празник е на група от интелектуалци, сред които Любомир Милетич, Михаил Арнаудов и др.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.
На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника, а на 13 декември същата година, 19 – то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор, българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули. И ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
На 1 ноември 1923 г., цар Борис III подписва указ, с който денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. Това е и денят, в който православната църква чества паметта на св. Иван Рилски (ст.стил, днес 19 октомври),
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
