Празникът се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. Цел на честването му е да се прослави делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, на Васил Левски, на Христо Ботев, на Григор Пърличев, на стружките братя Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.
На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи … Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година празникът е забранен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов, председател на сдружение "Мати Болгария".
Екипът на Medianews честити празника на всички съвременни народни будители!
