Казвам го официално, за да не може никой повече да спекулира с темата. 50% от разходите за отопление на закритата писта се поемат от Общината. Останалите 50% ще се делят СОЛИДАРНО – т.е. по РАВНО между всички клубове, които ползват съоръжението. Няма да засичаме по минута и по брой децата, които тренират всеки ден. Това е само предпоставка за конфликти и ненужни емоции. Който иска да ползва залата ще участва СОЛИДАРНО в издръжката й. Надявам се, че напрежение по темата повече няма да има и всички ще работят и тренират максимално спокойно и мотивирано.
Другата актуална тема, която периодично се появява в обществения дебат, е свързана със закуските в училищата. От време на време се появява снимка на някоя смачкана питка с извара и кисела краставичка, която разгневява родителите.
Днес посетих НУ “Софроний Врачански” в междучасието и разговарях с децата и учителите по темата. Като цяло не са любимо ястие, защото децата предпочитат вкусно приготвена закуска от мама у дома или да си купят нещо в хубава опаковка. И за да съм максимално обективен, днес имаше кифли с мармалад, кисело мляко по БДС и грозде. Изядох една кифла и ми хареса. Не мога да кажа, че закуските са некачествени или лоши.
За да решим този проблем е нужен много по-сериозен дебат. Да ядеш от тези закуски на първо място “не е яко”, “не е престижно”, “не е готино” както отбелязват учителите. Програмата със закуските започна като социална инициатива и се превърна в нещо масово. Може би трябва да си остане социално, да се лимитира броя и да се вдигне качеството?
Ние днешните родители сравнително скоро бяхме ученици и не сме яли нито гурме в училище, нито сме получавали безплатни кифли, банички или сандвичи. Много деца оценяват храната с очите, а не чрез вкусовите рецептори. Самото хранене все повече се превръща в социално изживяване, а не просто закуска. Отношението към това хранене трябва да се промени – сигурно може да има и по-високи изисквания към производителите, но съм убеден, че и родителите трябва да говорят повече с децата си по темата. Извън тази дискусия, която тепърва ще проведем във Враца, бих искал да се знае следното: Ако има сигнал за лоша храна, трябва да се сезира първо училището и от там съответния производител/доставчик. Ако няма адекватна реакция следва сигнал до администрацията – може да ме търсите и лично, компетентните органи, медиите и Фейсбук групите. Ако се търси реално решение на проблем – то много рядко започва във Фейсбук.
Кмет на Община Враца Калин Каменов
