Симеон Богоприимец е един от седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки. На него се паднало да превежда книгата на пророк Исаия. Стигайки до мястото, където се казва: „Девица ще зачене и ще роди син…“, Симеон не повярвал, че това е възможно, опитал се да оправи думата „девица“, ала ангел Господен се явил в този момент, спрял го и казал: „Писанието е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи“. Когато Дева Мария четиридесет дни след раждането занесла първородния си син да го представи и посвети на Бог, Симеон бил твърде стар, но очаквал Месията – да го види с очите и тогава да умре. По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: “ Сега отпускаш Твоя раб, Владико.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.
Според българската фолклорна традиция Зимният Симеоновден е един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
