На 6 януари е денят на мъжката енергия, когато момчетата и мъжете се къпят в студена изворна вода за здраве и сила.
А третият, последен ден от Водици, 7 януари, е свързан с женската енергия, когато жените и момите се къпят в студената вода за здраве и плодородие.На 5 януари, ден преди Богоявление, Православната църква отбелязва Попова Коледа, известна още като Кръста, Зимен Кръстовден, Кръстци, Водокръст, Водокръщи, като този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Исус все още не е получил Светото Кръщене.
Вярва се, че на Кръста небето „се отваря“ и ветровете „се кръщават“. На този ден свещеникът кръщава водата и после тръгва да обхожда къщите, като ръси с китка босилек, потопена в котле с „кръстена“ вода, за здраве и плодородие.
Народът вярва, че този ден прогонва злите сили - Поганите, Мръсните, Непокръстените дни. Според поверието през т.нар. „мръсни дни“, които започват на Стефановден и свършват на Богоявлиние (Йордановден), навсякъде цари космически хаос и демонични сили бродят навред по земята.
В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене. През деня в църквата се отслужва специална водокръстна служба, на която свещеникът кръщава водата, като в нея пуска кръст. След това със светената вода и китка босилек в ръка той ръси къщата, за да изгони нечистите сили и болестите от нея, като оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Наричан още Водокръщи, този ден е първият от поредица водни обреди, които по начало са изключително сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, които на места се наричат още мъжки Водици и женски Водици. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
Вярва се още, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят, както и че всяка отправена към небето молитва ще се сбъдне. В някои райони из страната съществува поверието, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново.
Друго поверие гласи, че караконджолите и другите нечисти духове, които са бродили през този период, бягат от светената вода. Попът е съпроводен от деца, наричани „котета“, които „мяукат“ и събират брашното, вълната и месото, с които стопаните ги даряват. Всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да се очисти от мръсните дни. На празника се спазва строг пост, „говее се за кръста“ и оттам идва името му Неядка.
Ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.
В Родопите пък вярват, че в нощта на Попова Коледа срещу Йордановден ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете обикалят т.нар. "совойници" – неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си те носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството.
Подобно на коледарите те са придружени от по-малки момичена, които носят торбички с подаръци, дарени за совойниците – монети, брашно, орехи, лук, боб. На трапезата на Попова Коледа присъстват само постни храни – боб, леща, постни сърми, плодове. На места се прави и обредна пита с паричка, също както на Бъдни вечер.
