„Гробът включваше накитите на погребаната, а именно два броя бронзови гривни и една желязна на дясната ръка, три стъклени гривни на лявата ръка и един наниз от различни видове стъклени маниста, сребърна монета на Дирахион и раковини, окачени на врата, като огърлица. Стратиграфски гробът се отнася към най-ранните гробове в некропола, датирани в границите на XII в” поясни Александра Петрова.
Това, което привлякло вниманието на екипа археолози било присъствието в наниза на огърлица на черупки от морски охлюв известни и като cypraea moneta – миди каури. Петрова обясни че мидите каури, обичайно се асоцират с фертилността и благоприятстването на детеродните функции и процеси у жената или с определени апотропейни функции.
В археологическата литература е слабо коментиран фактът, че те са ендемичен вид с местообитание Индийския океан, и по-точно източно африканско крайрежие и Аденския залив. Ендемитите са биологични видове, разпространени върху определен район. Трябва да се отбележи, че едва след прокопаването на Суецкия канал в Египет през 1869 г., свързващ Червено със Средиземно море, това мекотело навлиза по естествен път и в Средиземно море.
Въпросът как тези раковини попадат при средновековното население на Враца беше разяснен подробно от Петрова на база проучването й на археологическите комплекси , в които се откриват, както и историческите процеси отразени в тях. Тя представи няколко хипотези и изрази мнение, че най-вероятно мидите са донесени от изходните територии. Разпространението на тези черупки в Кавказ и прилежащите райони маркират с голяма доза вероятност мястото на тяхното придобиване, като постъпването там се движи по утвърдените от векове транскавказки търговски маршрути.
„В по-късни комплекси от XIII – XV в. подобни накити не са известни. Краткият времеви период на разпространение на тези накити съвпада с кръстоносните походи. Превземането на Ерусалим и създаването на Ерусалимското кралство поставя под контрола на кръстоносците търговските и поклоннически пътища в Близкия Изток, от където единствено могат да се придобият разгледаните черупки. Достъпът до Божи гроб е улеснен и това несъмнено довежда до придвижване на повече и по-големи поклоннически групи. Именно чрез тяхното посредничество може да се обясни появата на тези накити в некрополите от XI – XII в. Превземането на Ерусалим през 1187 г. от Саллах ад Дин (Саладин) преустановява и постъпването им към Балканския полуостров.-поясни археологът.
След пауза от няколко века, черупки от охлюви cypraea се появяват отново в археологически комплекси в България и отново като част от многосъставни нанизи със стъклени маниста и полускъпоценни камъни от родо на халцедон, карнеол, аметист.
В един новопроучен некропол край София, датиран в XV – XVII в. е намерена такава огърлица. Подобни нанизи са откритии в некропола при с. Неделково, Трънско, датиран в широките граници на XV – XVIII в. В този период българските земи са част от Османската империя, която през XV – XVI в. преживява своя разцвет. В този период тя контролира големи части отБлизкия Изток и Северна Африка, както и морските пътища в Индийския океан, Червено море и източното Средиземноморие. България се оказва част от вътрешния пазар на империята и това, несъмнено, улеснява придобиването и на такива екзотични стоки, като разгледаните нанизи с черупки от охлюв cypraea.
Традицията да се носят, като част от накит миди каури е запазена и до днес със смисъла на красив, екзотичен акцент. Някога предмет на лукса, днес „мидите кипреа“ представляват имитации от пластмаса и полимер.
