Светли понеделник
Вторият ден от Великденските празници – понеделникът след неделята, в която се отбелязва самото Възкресение Христово – освен Светли понеделник се нарича по народному и „разтурни понеделник“ или „разметни понеделник“. Наименованията идват от обичая „размятване на яйца“, при който младежи излизат на ливада извън селището и се разделят на две групи. Участниците от едната група търкалят към участниците от другата боядисани червени яйца. Този обичай се е изпълнявал с цел предпазване от градушки и като бяла магия за берекет и изобилие.
Светли вторник
Това е третият, последен ден от Великденските тържества. Според църковните и народни ритуали и традиции той се посвещава на почитта към Божията майка.
Светла сряда
Празна сряда е един от най-интересните дни от седмицата след Великден, поне що се отнася до народните обичаи. В Странджа съществува момински обичай, наречен Мара Лишанка. Той се прави с надеждата за благодатни дъждове за реколтата и голямо плодородие. Обичаят е предпазвал срещу градушки, болести и лоши магии. Мара Лишанка е кукла, която се майстори от три наскоро омъжени момичета или лазарки. Прави се от чехли, откраднати от бременни жени, и украсени допълнително с було и накити. С нея момичетата обикалят селото и пеят обредни песни, разиграва се и крадене на куклата булка. След като омият лицето на куклата и своите лица, момичетата вярвали, че са предпазени от страшната участ да се влюби змей в тях и да родят деца от него. В Западна България пък на Светла сряда се играе Ладино хоро. То се изпълнява от неженени/неомъжени.
Светли четвъртък
Четвъртият ден от Светлата седмица е определен, за да се благославят светите апостоли Йоан и Яков.
Светли петък
Този празничен ден е известен като Живоприемни източник или по-точно Пресвета Богородица-Живоприемни източник. Свързан е с обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“ (на турски). В този ден почит се отдава и на св. an. Петър. Според народния календар в петъка след Великден е лятна св. Петка. Край храмове, носещи името на светицата, се организират празници със състезания, борби и различни игри.
Светла събота
В шестия ден след Великден се отдава почит на свети Йоан Кръстител. Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават червени яйца в памет на наскоро починали свои близки. Според народните поверия, на този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите, те не кроят и не шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще е обречен.
Светла неделя
Тя е най-известна като Томина неделя. На този ден, както и през дните от цялата изминала седмица не се работи на полето и не се захваща тежка работа.
Денят след Томина неделя се нарича Софинден, който е бил почитан с идеята да се предпазят хората от суша. На този ден не се пере и не се ядат яйца. А всеки член от семейството е трябвало да измие лицето си с вода, в която е имало потопено червено яйце.
Източник: poleznite.com
