Библията разказва, че в неделята след смъртта си Христос отишъл при апостола и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Тома се засрамил от неверието си и коленичил пред Спасителя и помолил за прошка. Тома е символ на човешката слабост, на търсенето на доказателство за чудото, без вяра, че изобщо е възможно. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.
На Петдесетница апостолите трябвало да изберат помежду си кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той сторил много чудеса и покръстил много християни. Повярвала и жената на един от царете и се покръстила. Тогава той се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тъмница и в огнена пещ. Но апостолът все оставал невредим. Накрая Тома загинал, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.
На Томина неделя се устройват състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!
Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”. В народния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците.
По канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода.
