В народната представа природата се възражда за нов живот. Това своеобразно възкръсване се преплита с християнството. С тази седмица приключва най-строгият пост - великденският, като Великата събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното.
Смята се, че по време на страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена.
Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване - на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.
На Велики понеделник Христос влязъл в храма в Йерусалим и изгонил търговците.
На Велики вторник Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. Едно от тях е за 10-те девици - 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвали многото малки други неща.
На Велика сряда литургията разказва за една блудница, счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос, за която той казва, че го е помазала за погребение. На Велика сряда Иуда /Юда/ уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората около нас, някои дори и грешни искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност, други наши приятели правят сделки с любовта ни.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв.
Велики, Разпети Петък е денят, в който Иисус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Велика Събота. Това е предпоследният ден от Страстната седмица, в която се разказва как Христос слязъл в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб - символ на Христовата плът, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък, може да го направи сега. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В полунощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората му отговарят три пъти "во истина воскресе".
Велика Неделя – Великден. Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. След църква се сяда на празничната трапеза, на която има козунак и шарени яйца. Така свършва и Великденския пост. Чукането с яйца е за здраве и радост на децата. Първото червено яйце, наречено за Богородица, се оставя до семейният иконостас до следващия Великден.
