Изследването е публикувано в американския Журнал за експериментална психология и в основата му е експеримент с голяма група шведи, владеещи испански език. Те трябвало без помощта на часовник да преценят колко време е минало, докато гледат две различни ситуации на екран - хора, чакащи на опашка и запълването на един контейнер с течност. По сигнал на учените участниците трябвало да дадат своето предположение на единия или на другия език, като изследователите пробвали различни варианти при смяната на образите на екрана.
Съществен фактор се оказало това как на съответния език ще аргументираш и поднесеш предположението си. В шведския и английския например за описание на времето се използват физически характеристики - "къса почивка" ("short break"), докато в испанския се използват повече количествени и качествени описания - "малка/кратка почивка" ("breve descanso", "small break").
По същия начин, когато шведите в експеримента трябвало на испански език да определят отминалото време, гледайки пълненето на контейнера, те използвали предимно количествени и обемни характеристики, каквито не са приложими на шведски. А когато трябвало да отговорят на майчиния си език, докато на екрана хора се редяли на опашка, веднага превключвали на пространствени и физически изчисления.
Смяната на езика не изкривила представата им за времето, но показала гъвкавост, каквато не може да има при владеенето само на един език. В анализа на резултатите от експеримента се посочва, че точно заради това мозъците на двуезичните хора много по-лесно се приспособяват към различните условия и на практика научаването на втори език оформя умствения им капациетат.
Според изследователите хората дори не си дават сметка за ролята, която вторият език изиграва в мисловния им процес, но всъщност той се отразява едновременно и на възприятията и на емоциите им. Редовното превключване между майчиния и чуждия език помага и за усвояването на нови умения и цялостното психическо здраве, смятат учените.
Източник: dnevnik.bg
