ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите, коментира изданието. В тълкувателното решение дословно е записано: "Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК".
Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 г., припомня изданието До този момент преобладаващата практика на ВКС беше, че системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране, въпреки че заемът се отпуска не с привлечени средства, както правят банките, а с личен ресурс.
Тълкувателното решение според публикацията означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. Може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.
Остава гражданско-правната защита - установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Източник: dnevnik.bg
