Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта Кападокия – Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.
Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.
Според народните вярвания, Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил не само покровител, но и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта „влас“ и изцеряването им от рани.
Традициите и обичаите на Власовден имат предпазващ смисъл. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани. На Власовден жените стават рано сутринта и приготвят обредните хлябове. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава – на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома.
Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). В Северозападна България се приготвят 2 обредни хляба – т.нар. “св. Петка” и “св. Влас”. Те се прекадяват в обора при воловете. След това първият се раздава по съседи, а вторият се слага в кърмата при воловете. При раздаване на хляба често срещана практика е хората да се ритат, бодат с глави, мукат, откъдето идва и другото название на празника.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.
На Власовден се спазват някои забрани: жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното; мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва.Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце.
