Св. Евтимий Търновски произлизал от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий постъпил в Килифаревския манастир - основните духовни и книжовни центрове по това време. Евтимий бил изключително начетен за времето си, учил и във Византия, но след като се върнал се усамотил в пещера, недалеч от Велико Търново. Там построил църквата – “Света Троица” и около него започнали да се събират ученици съмишленици, с които Евтимий основал Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий бил избран за Търновски патриарх, но той не спрял да развива своята книжовна дейност.
При падането на Велико Търново под турско робство, патриарх Евтимий става един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдигнал ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенила, а мечът паднал на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски бил заточен и умира през 1402 г. Почти веднага след смъртта му бил канонизиран за светец.
Българският народ има свой собствен фолклорен календар, който навремето е спазвал стриктно – по него хората са се женели, работили, почивали и затова празникът се наричал още Евтимовден, Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петларовден.
В народните вярвания денят на светеца се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Посветен е на здравето и на половото съзряване на юношите. Основният обред на празника – коленето на петел, е с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Във всяка къща, където има мъжко чедо, се коли петел от момче на 15 -16 години. С жертвената кръв момчето бележи челата на всички останали момчета в къщата с кръстове, за да бъдат здрави през годината.
Според други предания, обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убият. Тогава, за да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си.
Народът вярвал също така, че св. Евтим предпазвал децата от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия).
Според народните вярвания с Петльовден започва времето на виелиците и ако студовете продължат една седмица, тогава пролетното размразяване ще започне веднага след тях.
По знаците на деня предците ни са гадаели какво ще бъде времето в близко бъдеще, както и какво ще е лятото. Вярвало се, че ако ехото се чува далеч - това вещае замръзване; ако времето е ясно и студено - през лятото ще има суша; ако вятърът духа от юг - лятото ще е студено; ако има ярко слънце на обяд - това вещае ранна пролет.
На този ден църквата почита паметта и на Свети Евтимий Велики, родом от град Мелитина във Велика Армения и живял през V век.
