С името на светеца е свързана и една от най-известните християнски легенди. Години след смъртта си св. Теодор се явил насън на цариградски архиепископ и предупредил християните за коварен план на император Юлиан Отстъпник.
Легендата разказва, че владетелят наредил постните храни на пазара да бъдат тайно поръсени с кръв от езически жертви, за да бъдат вярващите подведени и да нарушат поста си. Светецът ги посъветвал да не купуват храна от пазара и вместо това да се хранят с варено жито с мед – т.нар. коливо. Именно тази история поставя основата на традицията, при която в началото на Великия пост се освещава жито като символ на чистота и благодарност.
Традициите на този ден са красиви и ритуалите са запазени до наши дни. На Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее. На този ден не се чисти къщата и не се простира бяло пране. Конят, победител на Тодоровден не се продава, защото се вярва, че негов покровител е Свети Тодор. На масата не се слага праз лук! Задължително на масата трябва да има пита с мая, леща и гъби.
Според фолклорните традиции, предците ни вярвали, че Свети Теодор отива със своя кон при Господ, за да измоли добра реколта за стопаните. Характерни за празника са надбягванията с коне, известни като кушии, които се провеждат в цялата страна.
В българската традиция е посветен на конете, на Тодоровците и на жените, омъжени през зимата. Във всяка къща рано се изпичат два обредни хляба. Единия е във формата на конска подкова и е за здраве на конете. Другия е наречен за младата булка, за да ражда.
Тодоровден наричат още и Конски Великден. На този ден накичват конете с шарени пискюли и конски маниста. Жените пускат в леген сноп слама от конюшната, завързаан с червен конец и в тази вода си мият косата. След това я плисват пред конете преди надбягванията, за да бъдат косите им дълги и хубави като конската опашка.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Култът към св. Тодор като покровител на конете е широко разпространен в българските земи и в иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете, но и на хората.
На 28 февруари Православната църква почита и преподобни Василий изповедник и света мъченица Кирана Солунска. Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Трети Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.
Когато настанало гонение срещу почитащите светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова той бил задържан и бил предаден на мъчения. Въпреки това продължавал да отхвърля еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината. Измъчвали го и го държали в тъмница до смъртта на нечестивия цар.
След смъртта на императора преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове. Обърнал мнозина към православната вяра и ги наставлявал в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранното си детство.
Света Кирана (Керана) е родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Била стройна и красива девойка и я харесал някакъв еничарин, чиновник, събиращ десятък. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.
Кирана не приела нито да се омъжи за насилника, нито исляма, затова била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.
След една седмица мъчения, на седмия ден (28 февруари 1751 г.) тя издъхнала. И тогава станало чудо – "...блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)".
На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите ѝ били разделени между вярващите като светини.
