До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
У нас празникът се нарича още Водокръщи, Мъжки водици. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден къпят болни там, където е хвърлен кръстът. На Богоявление се извършват много обреди с кръстена вода за здраве и плодородие. Рано сутринта моми и невести отиват да налеят кръстена вода. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.
С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
Поверията за празника
Според поверията на старите българи в полунощ, в нощта на празника, реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство. През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява, стига човек да изрече това, което иска на глас.
Според православната традиция на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата се пази през цялата година и се вярва, че има лечебна сила. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно. Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.
Богоявленската вода има специални свойства – не се разваля с години, използва се за освещаване на тялото, домовете и предметите на бита. Трябва да се съхранява с благоговение – в специален съд, на тъмно място, по-добре е да се приема на празен стомах и винаги с молитва на устните. Когато приемате или давате вода за кръщение, в никакъв случай не трябва да ругаете, да се карате или да използвате нецензурни думи. От такова отношение то се разваля и губи своята святост.
За науката остава загадка как богоявленската вода не се разваля, няма мирис и може да се съхранява повече от 12 месеца. Водата, осветена в храма, която означава духовност и преобразяване, се внася внимателно в къщата и се съхранява в продължение на една година. Използва се за лечение, успокояване и прочистване.
От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето ѝ с вода и я дарявала с китка и златна пара.
Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сарми, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
