Проф. Петър Петров е роден на 31 юли 1924 г. в с. Върбешница, Врачанско. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село, а средно - в класическия отдел на Врачанската мъжка гимназия. През 1949 г. завършва "История" в Историко-филологически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1952 г. - редовна аспирантура. В продължение на 37 години, от 1952 г. до 1989 г., е преподавател във Философско-историческия и в Историческия факултет на Софийския университет, където последователно е асистент, доцент и професор. Специализира в Унгария, Хърватия и Сърбия.
Автор и съставител е на множество научни трудове и на сборници с исторически извори с голям хронологичен обхват. С дисертацията си "Въстанието на Ивайло" става кандидат на историческите науки (1954), а с научната си разработка "Образуване на българската държава" - доктор на историческите науки (1982).
Освен в Софийския, води лекционни курсове във Великотърновския, Варненския свободен, Славянския и Пловдивския университети. Член е на факултетни, академични и специализирани научни съвети на редица български университети.
Бил е заместник-председател, организационен секретар и главен секретар на Централния съвет на Българското историческо дружество (1964-1985), научен секретар на Македонския научен институт - София и член на редакционната колегия на списание "Македонски преглед".
Проф. Петров винаги е бил тясно свързан с родния си край - като лектор и участник в научни сесии, дискусии и краеведски четения. През 2001 г. в съавторство с Христо Гълъбов издава поселищното проучване "Върбешница" - първото (и единствено досега) задълбочено изследване за историята на това каменоделско селище. Автор е също на мемоарната книга "Един живот" (2012), на изследването "Самуил - царят-воин" (2014) и др.
С 65-годишната си преподавателска и над 60-годишна изследователска дейност проф. Петър Петров, който след броени дни ще навърши 94 г., е доайен сред българските историци. Той е и най-възрастният "Почетен гражданин на община Мездра", с което звание досега са удостоени 62-ма души за изключителни заслуги и особен принос за развитието на обществения, стопанския и духовния живот на общината, на образованието, културата, науката, здравеопазването и спорта.