В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Тогава честваме възкресението на Иисус Христос, който според преданията изкупва греховете на цялото човечество, разпънат на кръста.

Възкресението означава надежда, а ние хората се нуждаем от надежда повече от всякога. Надеждата ни предпазва от отчаянието, от омразата, от лъжата. Великден е вярата че ще победи любовта, ще победи истината, ще победи живота над смъртта.

Великденските обичаи са много почитани сред християните по цял свят. Единият от тях е свързан с яйцето. Не е извесно от кога датира тази традиция. Някои казват, че яйцата са се боядисвали и раздавали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Други, че този обичай тръгва от евреите, които имали традицията да даряват домакина с яйце. Но има и предания според които, когато Мария Магдалена отишла в Рим за да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден.

Но каквито и да са легендите, посланието е,че тези обичаи обединяват хората, правят ги по-добри, по-състрадателни и ги изпълват с надежда.

Тъй като Великден бележи края на Великите пости, трапезата е богато подредена с храна. По традиция трябва да присъстват боядисаните яйца, козунак, салата и агнешко.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след което идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство. На нея най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. Деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината.

На Великден всички обличат нови дрехи. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на вярата в победата на доброто над злото.

След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.

В понеделник, първият ден от т.нар. Светла (Томина) неделя, в някои райони съществува обичай, наричан „размятане на яйца“, затова и денят се нарича „размети понеделник“. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.