Велика събота e "най-благословеният седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък.
Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците обикалят около храма със запалени свещи Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.
Вечерта в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе! ", а хората отвръщат с "Воистина Воскресе! ".
Свещеникът изнася запалена свещ, от която миряните палят своите и ги отнасят в домовете си. Велика събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват. Раздават се хляб за душите на мъртвите и боядисани яйца.
Днес е последният ден, в който те трябва да бъдат боядисани. Добре е първите две да са в червено. Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.
На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.
Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило, първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна лечебна сила. Първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома или се пуска в течаща вода.
