Изложбата бе открита от Седефка Петкова - главният експерт „Култура, спорт и туризъм“ в община Мездра. Тя припомни жизнения и творчески път на художника и богатото му творческо наследство.
Да уважат своя именит съселяни, в сградата на кметството бяха дошли десетки жители на Дърманци, негови близки и роднини. Специален гост на събитието бе дъщерята на художника Розина Македонска, която разказа за бащата, за човека и за твореца Димитър Македонски. По думите ѝ, той изключително много обичал младите хора и винаги е бил до и сред тях. Бил е от тази „порода” хора, които винаги са били в крак с времето.
Дъщерята на художника изказа своята благодарност за отношението на потомците и жителите на Дърманци към почитта, която отдават на баща ѝ.
Димитър Македонски е един от ярките представители на българската живопис през втората половина на XX век. Твори предимно в жанровете портрет, пейзаж и натюрморт. Картините му са издържани в духа на реализма, като в тях преобладават меките, пастелни тонове. Портретите му са майсторски изпълнени, отличават се със задълбочен психологизъм.
Има 12 самостоятелни изложби - в София (1948, 1955, 1959, 1965, 1978 г.), Мездра (1962 г.), Гоце Делчев и Сандански (1965 г.), Враца (1967, 1979 г.), Хасково (1980 г.), Бургас (1983 г.), както и участия в множество общи художествени изложби.
Живописни платна на художника са притежание на Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Иван Фунев“ - Враца, Художествения фонд на МВнР, Централна библиотека на Българската академия на науките и др., както и на частни галерии и колекционери в Бразилия, Естония и Унгария. Във фонда на Градска художествена галерия - Мездра се съхраняват 13 негови картини, а в този на врачанската галерия - 16.
Димитър Македонски е носител е на „Наградата на София“ (1973 г.) и на Орден „Кирил и Методий“ - I степен (1974 г.), във връзка с неговата 60-годишнина. Умира на 27 май 1993 г. в София на 78-годишна възраст, погребан е в родното му село Дърманци.
