Филмът е реализиран с подкрепата на Националния филмов център. Копродуценти на филма, чиято тема е краят на Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор, са Националният военно - исторически музей, Държавна агенция „Архиви“ и ПИК „Аудио“.
Филмът отразява събитията между две значими за българската история години -1919 - Ньойският договор от 1919-а, Парижкият мирен договор след Втората световна война от 10 февруари1947-а, рестрикциите, наложени на България и какво донасят те. Режисьор е Ралица Димитрова, историкът проф. Иван Илчев е сценаристът, а Пламен Герасимов – оператор и продуцент.
Сюжетът на филма проследява хронологията на историческите събития в България през в началото на 20 век. Само в три десетилетия България води три войни и губи и трите - рекорд в Европа, който никой не иска да притежава. Филмът представя един друг поглед към тези съдбовни събития, за които в историографията е запечатано, сякаш като извинение, обвиненията към Великите сили за техния егоизъм, съседите на България за тяхното лицемерие и агресивност и т.н., без да се отчитат реални вътрешни грешки, довели до две национални катастрофи.
Филмът няма претенции да бъде най-малкото съдник на историята и попилените възможности, а да покаже една друга гледна точка за историческите факти и да се провокира мисленето не само в наложените исторически постулати. Всеизвестно е, че в историята винаги има едно „ако“, така че основното послание на филма е да покаже „попилените възможности“.
Историята във филма се разказва от един въображаем съвременник на събитията, студент в Париж през 1946, на един въображаем свой наследник, който интерпретира и съпоставя събитията от 1919 година с днешните митинги.
