Идеята на този остатъчен фонд е от него да
се изпълняват съдебни решения за признато право на собственост и за
обезщетяване на наследници, чиито имоти не могат да бъдат върнати.
Срокът на ограничителния режим обаче изтича на 22 декември 2020 г.
Затова и наскоро омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до
председателя на парламента Цвета Караянчева и министър Десислава Танева,
в което настоява срокът да се удължи с поне още 5 години. И припомня
случаи от 2010 година, когато за кратко забраната отпадна и някои общини
разпродадоха земите или са ги заложили за обезпечаване на общински
кредити.
Все пак промените в закона допускат и
възможност общинските съвети с мнозинство от 2/3 да се разпореждат в
някои случаи със земи от остатъчния поземлен фонд. Изключенията са за
изпълнение на обекти на техническата инфраструктура, за инвестиционни
проекти със сертификат клас А, за разширяване на урбанизираните
територии на населеното място и др.
Според други промени в закона се дава
възможност за системите за контрол на европарите за ниви да се ползват и
безплатни източници като Google Еarth, които да подпомагат оценката
дали площите реално се ползват. Облекчава се и административната тежест
за стопаните, като вече няма да се иска печат на част от документите,
подавани в заявленията за подпомагане. Държавната помощ за отстъпка от
акциза на горивата за земеделски цели се удължава до края на 2023
година.
• България • 908 • 0
Удължават срока на забраната за разпореждане с остатъчни земеделски земи
С още 5 години ще бъде удължен срокът, в
който общините нямат право да продават непотърсените от собствениците им
земи, които сега са в т.нар. остатъчен поземлен фонд. Това предвиждат
промени в закона за подпомагане на земеделските производители, пуснати
за обществено обсъждане, съобщава 24 часа. Причината е, че все още
реституцията не е приключила напълно, защото продължават да се водят
съдебни дела.