За подготовката на своеобразния колеж се допитали до доц. д-р Ангел Гоев, който в продължение на повече от десетилетие е правил свои наблюдения. "Това е много специален обред, през който минават момчетата, за да станат ергени. Нашите предци са били категорични, че един момък не може да тръгне към венчило, ако не е преминал през стъргата на коледуването…“, разказва ученият.
По думите му бъдещият коледар напуска дома на родителите си в деня преди Игнажден и преспива в къщата на водача. Там хлапакът с точно три удара на брадвата си трябва да отсече своя коледарски кол, с който се подпира по заснежените улици на селата и градовете, през които ще премине дружината. Отсичането става в пълно мълчание, следва трикратно преминаване през вода и вдигане над главата, като по този начин обикновената тояга става гега - символ на фалическото начало. Потапянето във водата е свързано с оплодителното начало, категоричен е д-р Гоев и напомня, че според правилата една девойка не може да мине под венчило, ако преди това не е лазарувала.
Лазаруването и коледуването са части от процеса на съзряването и превръщането на момичетата и момчетата в бъдещи пълноправни членове на едно семейство.
Водачът на коледарите задължително трябва да е семеен, напомня и дългогодишният изследовател на обичая, преподавателят във Великотърновския университет проф. д-р Анчо Калоянов. Неговите наблюдения показват, че броят на коледарите в една дружина не бива да надвишава 20, но най-често те са 12, а с водача - 13. Всеки от участниците има своето наименование: „магаре“, „котки“, „поясмар“, „булка“ („предач“ или „баба-невеста“). „Котките“ вървят напред и събуждат стопаните, ако са заспали, а „магарето“ носи даровете…“, обяснява авторът на обширното изследване и допълва, че самият водач носи различни имена: „станеник“, „цар“, „поп“ , „блажич“, „мармарин“ или „дедица“.
Той е своеобразният посредник между живите и мъртвите между отиващата си и идващата нова година. В ръката си носи ела или „китка“, а в по-нови времена корона и сабя. Елата е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с „върши до небе“ и „клони до земя“, т.е. като световно дърво. Домът на водача е своеобразният стан, от където тръгва и свършва коледуването. Там се играе танцът буенец, там се опъва и трапезата с всички събрани дарове.
В деня преди Коледа станеникът изпраща специален вестител (каненик) до всички глави на семейства в селото, за да поиска съгласието им за навестяването.
В коледарското школо мераклиите наизустяват част от специалните наричания, като на първо място е „Вам си пеем, Бога славим!“ и песента „Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле", с която коледарите съобщават за своето пристигане пред портите. Водачът подава бъклица на излезлия да посрещне дружината домакин с думите "Славите ли Бога?", а влизането вътре става след отговора "Славим, славим, добре сте дошли!" Традицията повелява, напомня проф. Калоянов, коледарите да изпеят до десет песни за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с кратки стегнати пожелания: „Вам си пеем, бога славим!“, „Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща“, „Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща“ и други.
Преминалите през обучението ще покажат уменията си на 24 декември по улиците на музея, като техни домакини ще бъдат майсторите от разположените по брега на рекичката Сивяк работилнички.
Специално внимание се обръща на онзи, който пръв прекрачва прага на "Етъра“ на Игнажден (20 декември), т.нар. полазник, защото от него според поверията зависи каква ще бъде годината за стопаните му.
Полазникът тази година беше почерпен със специално направена по стара домашна рецепта баница с праз лук, разказва директорът д-р Светла Димитрова.
Баницата е била приготвена в т.нар. Самарджийска къща от Милка Димитрова, а при влизането си в къщата гостите по стар обичай слагали край огнището по снопче сухи клонки.
На входа на музея пък е подготвена огромна сурвакница на която посетителите ще могат да закичат донесени от орехи, пуканки, сушени чушки и сливи, вълна, различни видове семена. В навечерието на Коледа екипът на ЕМО „Етъра“ си пожелава през новата 2018-а да надхвърлят тазгодишните близо 209 000 посетители, а д-р Димитрова напомня, че предстои провеждането на архитектурен конкурс за преустройство на хотел "Странноприемницата". Срокът за включването в конкурса е до 15 януари, като идеята е сградата да запази своя облик, но в същото време да бъде модернизирана и да отговаря в пълна степен на изискванията на съвременния турист. Част от помещенията ще бъдат заети от администрацията на музея, а сградата Кръстник Колчов хан ще бъде преустроена, така че да бъде още едно атрактивно за посещение място.
Рецепта на Мария Димитрова за игнажденска баница с праз лук
Продукти: праз лук – 1 връзка от 6 стръка, ориз – 250 г, захар – 200 г, листове за баница – 500 г (1 пакет), олио – 250 г, счукани орехи – 300 г, глава целина.
Начин на приготвяне: В съд с мазнина леко се запържва праз лукът и настърганата глава целина. Отделно се сварява в подсолена вода оризът. Прибавя се към праз лукът. Прибавят се и счуканите или нарязани орехи. Добавя се и захарта. Вземат се по два листа и с малко мазнина по средата и част от получената смес се навиват на руло. Нареждат се между 5 и 6 рула в намазана тавичка. Отгоре се поръсва малко захар. Пече се в умeрена фурна.
Източник: monitor.bg
