Изследването, проведено от Йонол заедно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, е анализирало климатичните прогнози при сценарий за високи въглеродни емисии, като сравнява периодите 2005-14 и 2061-70 г.
Проучването, продължило две години, се фокусира върху краткосрочните прогнози за интензивни валежи, горещи вълни, намаляваща снежна покривка и сезонни промени във валежите в страните от Черноморския басейн, района на Мраморно море, части от Егейско море, Централен и северната част на Източен Анадол.
Според заключенията температурите в басейна могат да се повишат с между 2 и 4 градуса през зимата, с около 2,5 градуса през пролетта, с 3 градуса през лятото и с между 1,5 и 2,5 градуса през есента.
Най-рязко се очаква да се затопли Източен Анадол, където в някои райони максималните температури потенциално може да се повишат с до 7 градуса през март.
Един от най-значимите ефекти от затоплянето е очакваното удължаване на горещите вълни. Докато в момента подобни явления траят между 5 и 10 дни в годината, според прогнозите продължителността им може да достигне 50-55 дни годишно.
Снегът се очаква да намалее с около 20 процента през пролетта, а максималната снежна покривка на някои райони с голяма надморска височина може да намалее от 125 на 80 см.
Проучването показва двоен риск от суша и наводнения. Летните валежи в района на Мраморно море и западното Черноморие се прогнозира да намалеят с над 50 процента, докато зимните валежи може да се увеличат с до 20 процента в някои региони.
Източният чермоморски бряг и части от Грузия и Румъния, както и Истанбул и околните райони на Мраморно море, се сочат като потенциални „горещи точки“ за екстремни климатични явления. В Истанбул максималният дневен валеж може да се увеличи от 210 мм в момента до 437 мм в бъдеще.
Йонол казва, че ефектът от затоплянето се очаква да се засили след 40-те години на 21-ви век. Той посочва, че Черноморският регион се затопля по-бързо от други морета заради полузатворения му характер, като в някои райони увеличението на температурите е между 0,5 и 1 градус на десетилетие.
Температурите на морската повърхност през лятото вече са нараснали от 25-26 градуса до 29-30 градуса, което увеличава изпарението и влагата в атмосферата. В резултат валежите потенциално може да нараснат с 30-40 процента при затопляне от 2 градуса по Целзий.
Ученият подчертава, че борбата с климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите от парникови газове, но и адаптиране на инфраструктурата, градското планиране, земеделието и управлението на водните ресурси.
„Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани“, казва Йонел.
