Марсоходът е открил геоложки структури до 35 метра под повърхността, докато се е движил през кратера Джезеро, регион, за който се смята, че някога е бил езеро. Откритията разкриват слоести седименти и ерозирали образувания, типични за делта – място, където река се среща с по-голям воден басейн.
Учените смятат, че делтата се е образувала преди около 3,7 до 4,2 милиарда години, в началото на историята на планетата Марс. Това я прави по-стара от друга зона, известна като Западната делта.
Откритието е направено с помощта на радарния инструмент RIMFAX на „Пърсивиърънс“, който картографира подземни структури, като изпраща импулси в земята, а данните са събрани между септември 2023 г. и февруари 2024 г., уточнява Ройтерс.
Тъй като водата е ключова за потенциала за живот, откритието затвърждава предположенията, че Марс някога е имал по-топъл климат и по-плътна атмосфера, способна да поддържа течна вода. Изследователите смятат, че древната делта може да е запазила признаци на минал живот.
Известно е, че речните делти на Земята поддържат микробен живот, а предишни проби, събрани от „Пърсивиърънс“, са показали възможни – макар и непотвърдени – биосигнатури. Учените коментират, че откритията подчертават стойността на георадара при изследване на планетарната геология и добавят още едно парче към пъзела на древното, богато на вода минало на Марс.
