Новата планета, обозначена като GJ 1137c, се намира на около 91 светлинни години от Земята и обикаля около звезда, известна още като "Макондо" - препратка към романа "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес. Звездата е по-малка и по-хладна от Слънцето и се намира в съзвездието Помпа.
Водещ автор на изследването е Деница Стоева - докторант към катедра "Астрономия" и участник в проекта EXO-RESTART. По думите ѝ, дългогодишните наблюдения са позволили на екипа да разграничат влиянието на звездната активност от сигналите на самите планети.
Откритата GJ 1137c е "свръхземя" - клас планети, които са по-големи от Земята, но по-малки от Нептун и нямат аналог в нашата Слънчева система. Тя има орбитален период от 9,4 дни и маса над пет пъти по-голяма от земната.
Откритието е направено чрез анализ на данни, събирани в продължение на повече от десетилетие със спектрографа HARPS на Европейската южна обсерватория в Чили. Българските учени са работили с общо 140 прецизни измервания на т.нар. лъчеви скорости - метод, който позволява да се установи наличието на планети чрез наблюдение на "поклащането" на звездата под тяхното гравитационно влияние.
Освен новата планета, учените са прецизирали и характеристиките на вече известната GJ 1137b, открита през 2005 г. от екипа на Кристоф Ловис. Новите данни показват, че тя е около 20% по-масивна, отколкото се смяташе досега.
Изследването подчертава и важна научна особеност - дългопериодичната магнитна активност не е характерна само за Слънцето, а се наблюдава и при други звезди. Това означава, че при търсенето на екзопланети е необходим внимателен анализ, за да не бъдат звездни процеси погрешно интерпретирани като наличие на планети.
Проучването е част от проекта EXO-RESTART, ръководен от д-р Трифон Трифонов и финансиран от Фонд "Научни изследвания" по програмата ВИХРЕН. То е пример за силно българско участие в една от най-динамично развиващите се области на съвременната астрономия - търсенето на светове извън Слънчевата система.
