След възнесението на Спасителя св. Тадей бил сред 70-те Христови апостоли, които проповядвали Божието слово. Много езичници станали християни, други станали свидетели на многобройните му чудеса. Сред тях бил и едеския княз Авгар, който получил от свети отец кръщение и пълно изцеление на болестта си.
Когато апостол Тадей утвърдил едеската църква и поставил презвитери – християни. След това напуснал Едеса и заминал за Сирия и Месопотомаия, където продължил апостолската си мисия. Свети Тадей умрял на пределна възраст във финикийския град Берит.
На 21 август светата Православна църква почита паметта на свети свещеномъченик Симеон Самоковски, със светско име Симеон Попович, който през 1737 г. мъченически загубва живота си за Христовата вяра, а заема достойно място и в българската история.
Няма данни за рождената дата, нито за родното място на свети свещеномъченик Симеон Самоковски. Но е известно, че той става Самоковски митрополит през есента на 1734 г.
Историческата обстановка през първата половина на XVIII век се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и с Австрийската империя. По това време приблизително започва организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир „Свети Спас“, а ръководител и главен инициатор – митрополит Симеон Самоковски.
Около 20 юли 1737 г. Самоковският митрополит е арестуван, митрополитският дом е ограбен и разбит, а свети Симеон е окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни, след което е отведен в София, окован във вериги.
В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу, са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Като главен организатор и водач на заверата срещу султана, Митрополит Симеон три дни бил затворен и измъчван в турските казарми.
На 21 август 1737 г. го завели под бесилото зад църквата „Света София“. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Окачили го втори път – скъсало се въжето. Едва на третия път Митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, докато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София.
Митрополит Симеон Самоковски бил погребан в притвора на Бельова църква „Рождество Богородично“, вляво зад вратата, където в 1994 г., при археологически разкопки, археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите на мъченика и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца са положени да почиват на видно място в Бельовата църква. Д
Днес църквата почита още светите мъченици Васа Хелеспонтска и Васа Солунска.
