Значимостта на темата я превръща в стратегически за националната икономика въпрос, казаха от МОСВ. Често променящите се и до голяма степен колебливи официални позиции на страната, обслужващи краткосрочни политически цели, без да осигуряват необходимата за бизнеса стабилна регулаторна среда, затрудняват еднакво както служещите в сектори, обхванати от ЕСТЕ I и II, така и ангажираните с контрола административни органи, отбелязаха от министерството.
Участниците в изготвянето на документа се обединиха около заявка за обществена подкрепа и воля за трансформирането на въглеродните регулации от административно предизвикателство в стратегически актив. „България днес не следва просто да се адаптира към европейските изисквания, а активно да проектира своя нов индустриален облик чрез интелигентно управление на приходите си от ЕСТЕ I и II и стратегическо усилие за намаляване на експозицията на страната към въглеродната зависимост“, се казва в документа.
„ЕСТЕ I, ЕСТЕ II и CBAM могат да бъдат двигател на индустриалната модернизация на България - но само при стабилна, предвидима регулаторна рамка, целево изразходване на въглеродните приходи и постоянен структуриран диалог между институциите, бизнеса и синдикалните организации“, се посочва още в документа.
Анализът е изготвен след консултация с тринадесет водещи представителни организации от индустрията, бизнеса и социалните партньори. В тях се включиха ръководители и представители на Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация на циментовата индустрия, Асоциация на индустриалния капитал в България, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори, Икономически и социален съвет на България, Асоциация на българските авиокомпании, Асоциация свободен енергиен пазар, Тракия икономическа зона, Асоциацията на земеделските производители в България, Българска асоциация за изолации в строителството, Българска стопанска камара, Камара на строителите в България.
Документът е публикуван тук
