Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма и не му позволил да влезе вътре и по тоя начин да оскверни божествената светиня. Посрамен, императорът си отишъл. На другия ден обаче християнският храм бил опожарен.
Свети Вавила бил доведен на съд пред императора, който заповядал на четирима войници да бият светеца, а след това да окачат тежък товар на шията му, железни окови на нозете му и да го затворят в тъмница. Накрая един от палачите го посякъл с меч. Християните погребали тялото му с почести.
После довели невръстните ученици, 84 момчета и момичета. Максимиан се опитал да ги примами с благи думи, но те останали твърди във вярата си, за което ги осъдил на посичане с меч.
Около 100 год. по-късно светите му мощи били пренесени в местност около Антиохия, наречена Дафне, където била построена църква на негово име.
Църквата почита днес и свети пророк и боговидец Моисей.Той бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.
Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал, че евреите се увеличават, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в реката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден".
Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.
През следващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил пастир. Но той бил избран да изведе еврейския народ от Египет и поискал от фараона да освободи народа му.
Гордият фараон обаче отказал да изпълни молбата на Моисей, след което по Божия повеля се заредили в Египет десет страшни бедствия. Едва след десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет, включително първородния син на фараона – било позволено на Моисей да изведе еврейския народ из Египет. Не след дълго фараонът се разкаял, че пуснал евреите, и войската му се втурнала да ги догони. И станало велико чудо.Червеното море се разделило и Божият народ преминал по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали фараоновата войска.
Водени от Моисей, евреите продължили своя път през пустинята. Когато стигнали при планината Синай, Мойсей получил Скрижалите - Десетте Божи заповеди, с които сключил завет между евреите и Бога. Еврейският народ обаче обикаля 40 години из пустинята, докато намери Обетованата земя. Самият Мойсей не доживява този момент.
